Летящи кучета

Марсел Байер е част от новото поколение в съвременната германска литература, което свързва концепциите си за роман и белетристика с детайлни изследвания и анализи. Неговият особен интерес към историята на Третия райх се проявява през специфичен и затворен изследователски поглед, какъвто е случаят с романа "Летящи кучета".

От ранно детство Херман Карнау вижда "летящите кучета", които всъщност са вид прилепи, като образ, който го предпазва от външните шумове. Гласът представлява фетиш за него; през 1940 година той започва систематично проучване на човешкия глас.

Един от разказвачите в "Летящи кучета" е именно Херман Карнау, чийто персонаж носи името на полицай от берлинския бункер под управлението на Третия райх. Другият разказвач е осемгодишната Хелга, дъщеря на Министъра на пропагандата. Двамата гласа взаимодействат многократно, последният път през април 1945 г., когато Карнау е в Берлин с цел да запише гласа на фюрера.

Разказът преминава към лятото на 1992 г., когато Херман Карнау успява да се скрие след войната и открива архивите си с разговорите между него и Хелга, както и нейните братче и сестричка по време на техните последни дни. Той записвал техния глас до самия им край.