Емил Верхарн/ Стихотворения

Емил Верхарн израства сред безкрайното великолепие на Фландрия, където пролетта разцъфтява с буйство, а дъждовете и снеговете са част от живота. Не е учудващо, че ранните му стихотворения наподобяват картини, рисувани с плътна четка в стила на старите фламандски художници, които възхваляват съществуването чрез ежедневните тревоги и простички радости на хората. И когато по-късно насочва поглед към града — този истински октопод, който изчерпва жизнените сили — Верхарн успява да запази свежестта на своите впечатления и мечтата си за един по-гармоничен свят. Той е наричан поет на природните стихии и величието; това произтича от сътресенията и звуците на времето, които неговото сърце улавя като точен сеизмограф. Когато в онзи нещастен ден загива под колелата на влака в Руанската гара, огромният обем от неговата поезия (дванадесет значителни тома) вече тръгва към нови хоризонти.
Кирил Кадийски