Аз искам да те помня все така: Любовта на поета в стихове и писма

Луксозното издание представя любовните шедьоври на Димчо Дебелянов, включващи вечни стихотворения и непознати писма до жените, които е обичал и вдъхновили неговите безсмъртни творби. Някои от тези текстове се публикуват за пръв път.

„Този младеж ще надмине всички нас.” Това са думите на Яворов, който след опит за самоубийство остава слепец, но вярва в таланта на по-младия си колега Дебелянов, без да знае, че му е отредена ранна смърт. В София той живее бохемски с ограничени средства, готов винаги да се лиши от тях – или като даде пари на просяк, или покрие сметките на приятелите си в кръчмата. В същото време създава класически произведения на българската поезия, вдъхновени от романтичната му натура и любимите жени около него. Но подобно на Яворовите чувства и неговите връзки са обречени (Иванка Дерменджийска не решава да го последва; Елена Петрунова загива; Мария Василева умира от туберкулоза). Тези жени споделят мечтите му; сред тях има актриса (Маня Цачева), която прави международна кариера в киното.

Запознайте се с тези романтични истории и преоткрийте човека и поета Димчо Дебелянов чрез нова перспектива върху неговите безсмъртни шедьоври. Насладете се на вечната им магия и красота. Част от материалите тук са публикувани за първи път.

Изданието съдържа архивни снимки на героите в разказаните истории, а стихотворенията са допълнително иллюстрирани с прекрасните картини на Ралица Денчева от нейния проект „Българските мадони”.

Аз желая да те помня така:
бездомна, отчаяна и печална,
докоснала ръката ми нежно
с тъжен поглед близо до сърцето.
(„Аз желая да те помня така”)

На утрото ѝ светлостта цветята
не познали вечерната меланхолия,
облечена във радост тя вървеше,
за да буди усмивка сред чуждите ск愀.
В очителствата ѝ златен звезден рой
искряха две рози напъпили
до гърдите й като милувка.
(„Отминала”)

И ето ме - погребан
в непобедима тъга,
надежди и младост
погинали в мрак –
гасна аз все повече –
с последна утеха –
споменът ти грее
в здрача пред мен.
(„Ти смътно се мяркаш…")