Време и видеообраз

Тази книга разглежда въпроса за времето във видеоизкуството, но също така предлага едно пътуване през времето. В нея се пресичат и взаимодействат телевизията, музейните инсталации, фотографията и електронният растер, киното и публичния архив.

Съвременната епоха е време на хибридни форми. Дигиталната култура функционира на основата на диференциална логика, която поставя различни опозиции – плът срещу код, материя срещу информация, статично спрямо динамично, традиционно в контекста на новото – в постоянно променящи се отношения между хармония и дисхармония.

В киносалона или при "разходка" из музея образите не само че преминават през времето; те предлагат време - чисто онтологично такова. Образът осветлява самата същност на времето.