Васко@40

**Предговор**

Аз съм добър читател, но никога не съм си представял, че ще видя името си на корицата на книга като автор. Признавам, това е предизвикателство... Четенето и писането са две различни дейности. Въпреки че аз всъщност „говорих“ моята книга, за което ще разкажа по-късно… Обикновено предговорите се пишат от хора с повече умения от автора – в моя случай обаче не е така.

Нека ви споделя историята в обратен ред: Преди два дни получих екземпляр от книгата и я прочетох на един дъх. Беше приятно и забавно преживяване. За 40 години живот определено съм имал късмет с семейството, приятелите и професията си.

Вероятно се питате защо четях с интерес книгата, която сам написах. Имате основание да зададете този въпрос. Тази книга е „написана“ чрез диктофон; концепцията й бе реализирана през март в Лондон със съдействието на Петя Иванова - човекът, който ми помогна както професионално, така и лично. Ние работехме под строг режим десет дни – редувах музикални репетиции с възстановяване на спомени. Поначало беше лесно благодарение на помощта от моите родители при детските ми спомени; обаче когато излязох от детството, историята започна да става сложна – всеки участник имаше своя версия.

Трудно стана да проследим всички гледни точки и затова остана само моята собствена перспектива. Разказах всичко необходимо и оставих парчетата да бъдат сглобени сами във финален вариант на живота ми в писмен вид; тук голяма роля играе Ваня Щерева - скъп приятел и талантлива писателка, а също така мой партньор в изпълнението на руски романси.

С гордост мога да кажа, че когато те редактират хора с истинска привързаност към теб, бързо придобиваш образа на писател.
Но що се отнася до предговора… Когато прегледах живота си описан в тази книга осъзнах колко много дължа извинения - първо към група мои близки приятели или познати чиито имена може би нямаха желание да присъстват там; второ към тези чийто истории пропускам без намерение… Сега пиша тези редове буквално часове преди книгата да бъде изпратена за печат и времето е малко... Надявам се всички да проявят разбиране към мен и продължат любовта си.

Това е всичко! Може би този предговор ви обърква леко , но смятам го за важен.
Особено ако решите да продължите с четенето.
С уважение,
Васко
22 септември 2010 г., София