Крокодилът Гений

При първото четене, читателят не бива да се опитва да разгадае идентичността на Крокодила Гений. Същинският въпрос е какво представлява той, а не кой точно е. Не става дума за жив човек...

И така, времето започна да намалява, краят на март наближаваше, а дъждът продължаваше безспирно да пада. Изглеждаше сякаш всичко върви към катастрофа и това беше очевидно. Природата и времето никога не си почиват – ужасно е, но те започнаха да мислят по този начин.
Накрая успокоиха нервите си и позвъниха на Кольо Карамифилов.
„Ало?” - отговори Кольо.
„Обаждат се продуцентите,” - казаха те.
„Да ви вземат майките!” - изрече художникът тържествено и затвори телефона.
Те само се погледнаха един друг. А навън валеше дъжд.
След това направиха още няколко обаждания, но получиха същите отговори. Накрая един от тях (но никак не най-умният), наречен Маринов-Петров предложи лично да се свържат с кмета.
„Ало?” - каза кметът при обаждането им.
„Обаждат се продуцентите,” - повториха те.
„Кои производители?”
„Ние. Единствените.”
“Ха!” – доволно потри ръце кметът и добави: „Как върви?”
“Зле.” – отвърнаха продуцентите му.
“Лошо” – заключи кметът, но в действителност бе доволен от ситуацията.
Настана мълчание.
“Трябва да го пуснете на свобода... Иначе нищо няма да излезе.”