Мандарините

В Древен Китай мандарините представляват най-образованите и влиятелни лица в цивилната и военната администрация на империята. Във Франция, при Симон дьо Бовоар, те са представители на висшата интелигенция – хора на духа, които определят обществения дневен ред.

След края на Втората световна война обаче, когато настъпва период на кипеж и надежда, последвани от конфликти между новосъздадените политически блокове по време на Студената война и шокиращи разкрития за съветския Гулаг, остава въпросът дали мандарините ще успеят да запазят своето влияние. Ще могат ли да реализират стремежа си за възстановяване на страната и връщане към достойнството? Този политически контекст служи като фон за романа, превръщайки го в значима историческа картина на следвоенното време.

На този фон се развиват историите около писателя Робер Дюбрьой и неговата съпруга психоаналитичката Ан Дюбрьой, тяхната дъщеря Надин и техния приятел журналиста Анри Перон. Робер е важна фигура сред левицата с активно участие в политиката, но постепенно губи своя оптимизъм; Анри е бил част от Съпротивата, издавал е нелегален печатен орган и пише книги без желание да се ангажира с политика; Надин страда от загуба на любимия си и търси утеха в краткотрайни връзки; а Ан преживява нова голяма любов в Америка... Всички тези персонажи образуват друга значима фреска – тази за човешките отношения: любовта, приятелството и омразата. Те представят ситуации без конюнктурност, с които читателите от всяко поколение могат да се идентифицират. Написан с простота и яснота „Мандарините“ е забележителен роман – един от онези творби, които рядко се появяват през годините и заслужават внимание.

(Счита се че прототипът за Дюбрьой е Жан-Пол Сартр; Перон - Албер Камю; Ан - самата Симон дьо Бовоар; а американският й партньор - писателят Нелсън Олгрен.)