Анаста Кн.10 от "Звънтящите кедри на Русия"

Много хора биха имали затруднения да повярват в това. И ако някои от тях не приемат истината, какво значение има? Какво ще постигне недоверието на онези, които не вярват? Раждане ли? Да! Но за каква цел? След като животът след това изглежда безсмислен и прилича на смъртта. И отново възниква въпросът: „Защо си дошъл на този свят?”

През последния милион години са се появили множество философски учения. Всички те са говорели за едно и също – човечеството винаги е очаквало нещо от някого. То е чакало, заключвайки мислите и разума си, без да обмисля защо Вселената "запалва" звездите над него.

Годината беше 2010 по григорианския календар. След десет хилядолетия сън Земята започна да посреща първоначалните хора. Те трябваше да видят какво се е случило с планетата по време на техния дълъг покой, да разберат причините и да запечатат преживяванията си в паметта като антивирусен механизъм против повторение на подобни катастрофи.

Запомниха многобройните автомобилни инциденти и войни. Осъзнаха задушаващия въздух в градовете и мащабното замърсяване на водоемите. Отбелязаха различните болести, атакували телата им докато спяха хората... Обаче все още не успяха точно да формулират причините за всичко това. В бъдеще обаче ще могат! Със сигурност ще успеят да върнат природната чистота на Земята!

В дълбините на сибирската тайга малкото момче спокойно крачи из поляна; нищо не го заплашва или напада - напротив, дивечът би било готов при най-малкия му зов да му помогне. То тича сякаш е потомък на царска фамилия сред своето царство. Интересува се от живота около себе си – наблюдава насекомите, катериците и птиците; разглежда цветята и опитва тревичките и плодовете със сладострастие.

А вашето дете къде е през това време? Какъв въздух вдъхновява в белия си дроб? Каква вода пие ежедневно? С какви занимания ще изпълни времето си когато стане голям?

Всичко идва във времето си…