Съчинения / Йордан Йовков

„Световни разказвачи – от Бокачио до Алфонс Доде, могат да бъдат допълнени и с по-късни автори, но те притежават само едно или няколко от качествата на Йордан Йовков. Не бих преувеличил, ако заявя, че не съм срещал друг писател, който да е обединил в себе си всички тези качества... Невъзможността му да бъде открит от учредителите на Нобеловата награда може да се счита за сериозен пропуск не толкова за Йовков, колкото за самите тях..." Това споделя турският професор Сабри Есат Суявушгил. Какво мислим ние българите относно Йовков? Ще изпаднем в пореден срам, ако направим списък със зложелателни и отрицателни мнения или дори полупохвали и положителни оценки за него. Позволете ми да цитирам режисьора Масалитинов относно реакцията след постановката на „Албена" през 1930 г.: „Творбата имаше успех сред зрителите, но критиката бе неблагоприятна. Критиците бяха драматурзи и усетиха заплаха от конкуренция; затова искали всячески да отклонят Йовков от театралното творчество: той бил възхваляван единствено като белетрист." Цитатът подчертава още една форма на оценка - хитроумния двойствен комплимент.

Но стига толкова! Да продължим с темата около Йовков, Нобеловата награда и нас българите. Все още страдаме от липсата на Нобелов лауреат. Сред оплакващите се има и такива, които мечтаят за получаването на отличието. Но между онези безпристрастни по въпроса доминира убеждението, че причината е непознаването ни. Те не познават само нашия литературен свят, а най-вече нас самите – нашия национален характер остава загадка за тях и затова ни избягват. В много отношения това мнение е погрешно; то ще бъде опровергано чрез реакциите към творчеството на Йовков – което оставя силен отпечатък още със „Старопланински легенди" (1927 г.), представяща изразително българския характер. Професор Артуро Крониа (италиански славист) отбелязва: „В неговото изкуство присъства един специфичен знак… това е българинът. Тази черта определя неговото творчество - именно тя носи сила и вдъхновение.” /.../”
Йордан Каменов