Цената

Валери се настани на една от пейките близо до Айфеловата кула. Въпреки че вече беше прекарал цял месец в Париж, за първи път успяваше да се отдели от болницата. Сега стоеше под самите крака на тази известна забележителност и все още не можеше да повярва, че човекът на пейката е той самият. Оставаше неподвижен, както правеше навсякъде през времето си в Париж. Когато нямаш средства, приятели или познати в непозната среда, несигурността винаги е присъстваща. Постоянното чувство за опасност го следваше дори в миговете на емигрантската му изолация.

Тази мъглива тревога го обземаше всеки път при появата му на ново място дори и в София. Особено силно я усещаше тук, край металните основи на Айфеловата кула. Все още не бе готов да зададе трудните въпроси относно смисъла зад решението си да напусне България и да остане сам без никакви опори – без приятели и почти без финансови средства. Далеч от родния дом, семейството и хората, пред които може би би могъл да сподели: "Гладен съм..." И сега беше там – самотен, беден и без компания... Единственото оръжие у него бе волята – по-скоро инатът му да опитва различни неща, независимо от големите жертви често свързани с това решение; даже когато ситуацията изглеждаше абсурдна или невъзможна. Той седеше там - с празни джобове и упорство...