Тайнственият пламък на кралица Лоана

Изданието включва над 280 илюстрации, от които 250 са в цвят.

В този роман, въпреки наличието на цветни изображения, мъглата доминира. Ямбо се събужда сред нея след инцидент, при който е изгубил част от паметта си. Той запазва т.нар. "семантична" памет – помни всичко за Юлий Цезар и може да рецитира стихотворенията, прочетени през живота му; обаче “автобиографичната” му памет е загубена: той не знае името си, не разпознава съпругата и дъщерите си, нито има спомени за родителите или детството си. Жена му го насърчава да посети селската къща с надеждата там да намери книги и вестници от детските години, ученически тетрадки и грамофонни плочи.

Така Ямбо преживява историята на своето поколение между произведения като “Младост” и “Пипо не знае”, с фигури като Мусолини и Салгари, а също така припомня своите училищни теми като член на детската фашистка организация “Балила”. Пред него стоят две празноти все още замъглени: белези от травматично преживяване по време на опозицията към режима и несигурният образ на момиче, което е обичал на шестнадесетгодишна възраст преди да го изгуби.

След втория инсулт Ямбо попада в кома, но изживява спомените от детството и юношеството си в спираловиден поток сред постепенно разсейващата се мъгла. В момент подобен на добродушен Апокалипсис ще дойде последното видение сред тридесета шеста песен от Дантевия “Рай”, Бинг Кросби и стълбата на Ванда Озирис.

Умберто Еко е авторът зад множество научни публикации както сборници със студии. През 1980 г., той публикува първия си роман “Името на розата”, който печели наградата “Стрега” през 1981 г., последван от творби като “Махалото на Фуко” (1988), “Островът от предишния ден” (1994) и "Баудолино" (2000).