Не ми се тръгва. Нови стихотворения

Не ми се напуска...

Наблюдавам отражението си на екрана... Всичко там е видно...
Тези дълбоки бръчки... Тези уморени очи...

Бяла брада, неподстригана... И бяла коса, подрязана,
Със сигурност съм си мислил нещо... Чудеса понякога стават...

И се надявах да изглеждам по-млад...
Тези безмилостни камери… Прожекторът светва като фар…

Очите ми - вече затворени… Гласът - сякаш принадлежи на друг човек…
Походката – няма смисъл да я коментирам! Ясно е: куцук-куцук…

Но въпреки всичко хората слушат… Дошли са специално за мен.
Различни – стари и млади, с трамваи, метро или коли…

Виждам лицата им… Усмивките им… Няколко пъти даже сълзи.
И усещам някакво удоволствие… Стара тръпка ме обхваща…

Несъзнателно се връщам 60 години назад…
О Боже, колко прекрасно е тук в този свят!

Желая да остана тук... Не искам нищо друго…
Ще опитвам отново… Ще пея още … Но само тук.

А до кога?... Докато самият аз не зная...
Просто не желая да тръгвам - никак! - обратно натам.

Десетина години може би ще минат ... Чудеса все пак стават...
Ще подстрижа брадата си и ще оставя косата дълга...

Никакви стари песни, изпяти от навик.
Просто излизам на сцената с нов репертоар.

Недялко Йорданов