Нищетата на мозъка

Според Савелиев, ние използваме разума си, за да се справим с основния проблем на всеки жив организъм на Земята: оцеляването и предаването на генетичната информация към следващото поколение. Поради това, възприемаме реалността около нас през биологичната призма.

За много хора такъв подход при изследването на човешкия мозък може да изглежда циничен, но всъщност предлага добро обяснение за основното противоречие в обществото – че най-добрите идеи за общността често са в конфликт с биологичните стремежи на индивидите.

Авторът разглежда как преследването на индивидуалните биологични цели е в основата на формирането на социални групи. Човекът, подобно на другите организми, търси взаимовръзки, които включват обмен и сътрудничество или дори паразитизъм. В същото време стремежът му към ресурси и енергия е безкомпромисен и егоистичен, което води до конфликти със социалните връзки.

Това обяснява защо системите за социална организация без ясна биологична перспектива са обречени да не просъществуват (както беше случаят със СССР), както и защо политиците от години обещават едно и също – по-малко работа за повече ползи. За успешна изборна кампания е достатъчно просто да предложиш повече "биологични бонуси" от конкурентите си.

Григор Сарийски