Avers. Разкази за нежеланите

Жан-Мари Гюстав Льо Клезио, известен с подписа JMG Le Clézio, е роден на 13 април 1940 година. Неговото семейство произхожда от френската област Бретан и през XVIII век се премества на остров Мавриций, където получава британско гражданство след колонизацията на острова от Великобритания.

Льо Клезио има широк опит в пътуванията и е живял в редица държави като Нигерия, Франция, Великобритания, Тайланд, Мавриций, Панама, Мексико и Южна Корея. Той е писател и преподавател с над четиридесет публикувани творби. През 1963 г. получава наградата Renaudot за романа си „Le Proc?s-Verbal“ и по-късно – Нобелова награда за литература през 2008 г., признат за „автор на нови начала“ и изследовател на човечността извън пределите на доминиращата цивилизация.

„AVERS: Разкази за нежеланите“ носи името първия разказ от сборника. Терминът „Avers“ означава лицевата страна на монета; героинята Морийз оцелявала благодарение на песните си — подобно на ангели или птици — както споделя авторът в интервюто си пред радио „France Culture“. Това символизира свободния дух.

Защо заглавието включва термина "нежелани" вместо "невидими"? Авторът пояснява в същото интервю: те не са невидими - другите ги виждат но предпочитат да ги игнорират. Често хората не знаят имената им или просто ги наричат с обобщени названия или дори обидни прякори.

В един от разказите авторът използва камерата като метафора да улови всеки детайл от света около тези забравени индивиди – прониквайки във мизерствата между канализационните системи до деца живеещи там; описвайки бягството на малко момиче далеч от свят изпълнен с алкохолизъм и наркотици; проследява как войната ослепява безброй деца търсещи спасение; представя сцени със запалено индианско селце а също така улавя миризмите край умираща природа…

Надеждата остава в един бъдещ свят, където всеки ще може да бъде видим – имената нa героите имена техните места ще бъдат записани и уважавани чрез тази книга.

„Картините не могат да върнат времето назад… Лицата ни помнят всичките следи по себе си - бръчките, телесните линии... Само аз ли мога да запомням това? И кой би прочел моята памет?“ пита Льо Клезио.