Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете

Българските средновековни ръкописи безспорно представляват важен исторически ресурс. Някои от тях са запазени само в копия, а много други умишлено са унищожавани или изгубвани с времето, което затруднява изследванията им и поставя предизвикателства пред учените.

Тази книга е най-обширното произведение, което демонстрира богатството на книжното наследство. Авторът – проф. Куйо Куев, е един от водещите експерти по старобългарската литература и неговото проучване се основава на многогодишна работа в архиви и библиотеки в шест различни страни.

В „Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете“ се анализират както известни писмени паметници като „Четириевангелието на цар Иван Александър“, така и не по-малко значими, но сравнително непознати текстове като „Асеманиевото евангелие“ и „Супрасълския сборник“.

След почти 40 години от последната му публикация, изследването на проф. Куев става отново достъпно за широката публика. В настоящото издание новост представлява преводът на старобългарските приписки, който се прави за първи път.