Жеравите отлитат на юг

"Вълнуваща разказ за тайнствената жестокост на любовта. Книга, която разглежда спомените, сбогуването и връзките между бащи и синове, както и между бащи и кучета. Лична история за всеки, който е преминал през трудния момент на прощаване с родител...“
Фредрик Бакман,
създател на световноизвестния роман „Човек на име Уве“.

Животът на Бу бавно изтича. Въпреки това времето остава едно от малкото неща в живота му. Безкрайни дни след дни, чиято спокойна рутинност се нарушава единствено от посещенията на хората, които се грижат за него и внимателно записват състоянието му.
Към късмета си, Бу има Сикстен до себе си като приятел. Проблемът обаче е синът му – техните отношения са сложни и той настоява да намери нов дом за кучето, защото старецът вече не може да се грижи адекватно за него. Страхът от загубата на последния си другар вдъхновява Бу да направи последен опит да се противопостави на ситуацията; това го подтиква към преосмисляне на своя живот, загубената любов към Фредерика и начина по който е изразявал чувствата си през годините. И го води до приемане на тихата празнота след всичко.

Как може семейството – нещо толкова естествено – да бъде толкова сложно?"