Прободени носталгии

Поетичните произведения в сборника „Прободени носталгии“ отразяват сложното и противоречиво отношение на автора към човешката индивидуалност, която има свое уникално пространство на вътрешния Аз. В тях се продължава характерната интонация и философски разсъждения от предишните му творби. В новата си стихосбирка поетът въвежда по-сложни камерни настроения и разнообразна метафорична палитра, които са проектирани върху дълбокия вътрешен свят.

Стиховете в „Прободени носталгии“ също така демонстрират таланта на Боян Ангелов да синхронизира вътрешния ритъм с формата навън. Много от творбите, като например „Балконът“, „Възгледът“, „Пътуване“, „В началото на зимата“, „Заблуди“ и самата поема със заглавие "Прободени носталгии", са особено значими в това отношение.

Ангелов е способен да пресъздава сюжетни картини с метафорична точност и да наслагва пластове, носещи горчиво-тръпчив привкус на преживяни истини. Това е знак за неговото задълбочаване в себепознанието. Пътят му не е праволинеен; той е хлъзгав и изпълнен с различни чувства, сред които личи изстрадана вина. Творби като: “Тогава”, “В покрайнините”, “Сенки”, “Стигма”, “Метафора” и “Покаяние” ярко подчертават този аспект.

В други стихотворения, заредени с размисли и носталгични настроения, авторът показва провокативна образност и необичайни сравнения, поставяйки "диагнози" относно болестите на човечеството без надеждa за лекуване. Под слоевете от емоции понякога проблясват гротескни мотиви, напомнящи за духовна катастрофа вследствие на деформираните човешки отношения – поведение, инфлация на думи, чувства, интелектуални способности.

От искрените споделянeта в "Прободени носталгии" произлизат истини относно тленността на физическото човешко съществуване срещу нетленните духовни измерения – именно те представляват основната цел на живота ни. – Благовеста Касабова