Алкивиад Велики

Вера Мутафчиева беше последният значим български белетрист. Тя оставя на нас, особено на младите хора, които желаят да се занимават с литература, огромно предизвикателство – тъй като показа, че е възможно съществуването на български интелектуален писател.
Ани Илков

Чрез дълбокия си анализ на съдбата на известния пълководец и предател, Вера Мутафчиева достига до нещо изключително важно за проявленията на съвременния човек. Писателката го нарича „алкивиадство“ – чувство за животна радост; стремеж да реализираш всичко замислено и да преживееш всяка миг; привързаност към социалните среди – съвети, народни асамблеи, публика и армия.
Синергията между егоцентризма и колективността произвежда отровната природа на демагогията и моралния релятивизъм. Изглежда ни трябват корекции от сократическите учения относно добродетелността, за да избягаме от собственото си „алкивиадство“.
Владимир Янев

Тя твърдеше, че е наследствен учен историк и писател по принуда. Всъщност обаче истината беше обратната - тя бе историк и османист по задължение в резултат на житейските обстоятелства; а писането ѝ идваше естествено от самото ѝ същество.
Антонина Желязкова

Обичайно казват за нея, че в творчеството си успешно комбинира историческата наука с литературата; но според мен тя успява ясно да ги разграничили и превръща в различни разкази. Нейният стил на четене-писане винаги носи скептицизъм и критичност – именно затова той е проникновен и смислен.
Албена Хранова