Истории и фантасмагории

Очаквайте на 3 май 2022 г.!

Даниил Ювачов, известен с псевдонима си „Хармс“, е роден в Санкт Петербург през 1905 година и е един от най-известните руски писатели, носещи множество имена – около тридесет. Много от тези псевдоними стават персонажи в неговите творби. Той е авангарден поет и белетрист, който се самоопределя като Властелин на свободните мисли в едно свое стихотворение. Хармс експериментира с езика и литературата, има философски интереси и представя хаоса на живота чрез фантасмагории и парадокси. Произведенията му не предлагат окончателни сюжети; вместо това оставят читателя да доразвие историите след прочита.

Хармс владее черния хумор и нонсенса, проявява интерес към магията, окултизма, класическата музика, рисуването и науката. Като абсурдист, сюрреалист и мистификатор той печели популярност сред литературната бохема на своето време. За да осигури прехраната си след 1928 г., започва да пише детска литература с помощта на Корней Чуковски и Самуил Маршак; произведенията му за деца са публикувани в единадесет книжки.

След разстрела на поета Николай Гумильов през 1921 г., Хармс чете негови стихове публично между 1924–1925 г., което води до арестуването му заради антисъветска дейност. През 1931 г., вторият му арест идва след обвинение във подбуждане на съветските деца към емиграция чрез текста "За това как Коля Панкин излетя за Бразилия". На разпит той заявява: "Работя в областта на литературата... Не съм политически настроен човек..."

В НКВД смятали модернистичния стил у поетите за прикритие за шифрирани послания. По времето когато приятелят му Туфанов бил арестуван също така дал странно обяснение относно свои стихотворения - те били възприемани като заплаха срещу властта.

Даниил Хармс получава три години затвор за написването на „поезия против класа”, но остава зад решетки само няколко месеца преди да бъде изпратен в Курск със свои колеги. След ново задържане през декември 1941 г., свързано с негативни коментари относно войната, той симулирал психично заболяване за да избегне смъртна присъда — резултатът е изпращането му в психиатрична институция при затворнически условия. Умира през февруари 1942 година по време на блокадата на Ленинград без известен гроб.

Според литературоведа Владимир Глоцер много текстове от Хармс оцеляват благодарение на приятеля му Яков Друскин, който ги спасява по време наливкостливости над Лениградската блокада до реабилитацията (1960). Иначе щяхме познаваме основно детската част от наследството му без афоризмите или абсурдите.

Малко хора знаят колко дълбоко религиозен всъщност бил Хармс — тази страна личи особено ясно в дневниците и стихотворенията ми него самия упоменавайки Бог . Съпругата нему , която напуска Русия след Втора световна война , разказала че я мобилизирали копае окоп край Ленинград ; притеснявал се много , обещавал ? ще я спаси ходейки насам натам могила та баща си умрял предишната година . Както тя описала научила важни думи които повтаряла , а именно “червена кърпа” … реалността ли била нечуваемо завръщане… независимо дали легенда или не история показвала голямото значение което давал вярвата.”