Време за преструвки

Жоао Пинто Коелю е португалски автор, изследовател на Холокоста, архитект и преподавател. През октомври 2017 година той получава литературната награда LeYa за романа си „Лудите от улица „Мазур“. С дебютния си роман „Попитайте Сара Грос“ (публикуван на португалски през 2015 г.) също е номиниран за тази награда, а третата му книга „Време за преструвки“ получава номинация за наградата за литература на ЕС през 2021 година.

Действието се развива в Тоскана, Италия, през 1937 година

Градчето Питиляно изглежда като орлово гнездо върху скала. Въпреки наличието на тунели и катакомби, то не може да прикрие тайните и конфликтите на повърхността. Анина Бемпорад, млада еврейка с бунтовен дух, напуска детството си след звуците на изстрели посред нощ. Дори когато трагедията я застигне, тя остава решена да преследва смелите си мечти – било с Козимо – момче готово да жертва всичко за нея; или с Алесия – ексцентрична приятелка в търсене на своя път; или с мистериозния Пепино, който прави театрални представления от отпадъци по улиците и й помага в трудни моменти.
Кра Beautината й предизвиква силни страсти и ненавист; нищо обаче не подсказва как те могат да доведат до необмислени действия... За Анина остават само желанието за отмъщение и маските необходимостта оцеляване в объркания свят под управлението на Мусолини - време когато расовите закони са насочени срещу евреите и предшестват идването на германските войници.
„Време за преструвки“ е написан със завидно въображение и задълбочено документално проучване; сюжетът му притежава уникалното качество да бъде едновременно непредвидим и достоверен. Още една впечатляваща творба от Жоао Пинто Коелю.

„Историята разказва за храбростта на една млада еврейка по време на исторически промени - приказка за женската сила и непреклонното желание за възмездие.“

„Червената рокля, която привлича вниманието към Анина сред местните жители символизира неподчинението й към обстоятелствата; древният град Питиляно с етруските свои тунели представлява внушителен фон към бурния живот.“
Рада Ганкова