Старецът трябва да умре

След цял ден, прекаран в работа върху общия им превод, всяка вечер двама мъже излизат на разходка из града. Единият от тях е писател и споделя как и защо е създал повест вдъхновена от стар сценарий. Постепенно, с всяка разходка, той не само говори за творбата си, но и разкрива частица от личния си живот.

Неговият приятел – неволен съпреводач и желан събеседник – слуша внимателно докато писателят навлиза в сложна плетеница от обстоятелства, преживявания и важни моменти, изпълнени с дълбоки чувства.

Спомените на автора относно процеса на писане и житейските му опити се редуват с откъси от самата повест. Реакцията на другия човек варира между интерес и дистанциране както към историите, така и към самия автор.

Неусетно героите преосмислят възприятията си пред лицето на наближаващата старост и неизпълнените мечти. Те размислят над баналността на непознатото; говорят за трудното уравнение: лек живот срещу писането на проза; смесването на изкуството с ежедневието; а темата изглежда безкрайна.

Възможно ли е главният герой да бъде наречен лъжец? Егоцентричен човек със склонност да шокира или просто очарователен мечтател? Нима страховете му пред настъпващата старост са налудничави предположения или пък внезапно прозрение го кара да се освободи от собствените си заблуди?

Отговорите едва ли могат да бъдат категорични. Освен това дали може ясно да се разграничат смисълът от процеса по осъзнаването му?