Книгата като обект. Надникване в една домашна библиотека

На страниците тук са представени книги, открити в две малки частни библиотеки – една в Кърджали и друга в Асеновград. Въпреки значителните тиражи, произведенията от третата четвърт на XX век, които толкова добре олицетворяват времето си, постепенно изчезват от нашите рафтове. Ръкописно написаните заглавия и придружаващите ги илюстрации представляват безценен културен ресурс. Те са неразривна част от националното ни наследство и демонстрират уникален български стил на кирилското писмо. Въпреки че няма претенции за пълнота, избраната колекция корици, суперобложки, гръбчета и титули в тази книга е истинско вдъхновение за дизайнерите и редакторите.

— Райчо Станев

Подредени или не.

Гръбчетата им.

Така изглеждат най-добре - събрани заедно.

Някой преди теб е попълвал тези полички с книги.

Преди такава колекция се показваше; хвалеше се почти случайно. Времена без Ютюб или Нетфликс, дори без целодневна телевизия.

Дали някой оценява тази красота сега?... И какво всъщност носи тя?

Тя представлява стара сила – стабилна опора за размисъл.

Да ти даде смелост да забавиш ритъмa си и да потърсиш себе си.

— Петя Запренова

Борис Ангелушев определено е явление в българското изкуство. Той символизира важен момент в шрифтовата ни култура. Принесъл европейските достижения в графичния дизайн, той успява да ги направи толкова български както никой пред него — а може би дори след него също няма такъв пример.

— Проф. д-р Стоян Дечев, НХА

В творчеството на Александър Поплилов всичко има своя значение; всеки детайл е внимателно замислен и носи послание – било то визуално или текстово. Борис Ангелушев поставя основополагающа база, докато Александър Поплилов оформя среда за развитие на идейността им като цяло. Заедно те допринасят към развитието на съвременната шрифтова култура у нас.

— Д-р Георги Павлов, НХА