Ням. Стихове

Васил Славов е роден в столицата на България, София. Той завършва английска филология в Софийския университет "Климент Охридски". Дебютната му стихосбирка се публикува през 1989 година, а същата година заминава за Америка, където изучава литература и креативно писане. Преди да напусне страната, той публикува поезия, проза, преводи и критични статии в много български литературни списания. Той е автор на няколко книги с поезия и белетристика и притежава редица престижни литературни награди. Неговите оригинални стихотворения са представяни на английски език както в САЩ, така и във Великобритания.

Славов е член на Управителния съвет на Лигата на българските писатели в чужбина и живее със семейството си в Питсбърг, Пенсилвания.

**Ням**

Сега когато вечерта изтича и облаците й стават все по-редки,
размишлявам за секвоите край пътя, за мъдростта присъща за моята земя,
за тази кръв която постоянно залязва; за силата произтичаща от скромното предаване,
как нестигнатото се разпилява безследно; как то гори нашите очи.
За хората които оправдаха трепета следобедна гора
и после изчезнаха сред сенките под есенните жълтеници.
За тази бедна до краен предел вечер – носеща всичките ни дни,
за спомена как клепачът трепереше в мига когато детето затвори очи,
за всичко което всеки носим у себе си; за тишината осмисляща ни;
за смъртта ни и радостта преди да обърнем страницата.
Благодаря ти Боже че ме прие като гост тук – животеейки между нас,
че беше смирено - колкото мога - преди да дръпнеш връвчето към там.
Благодаря ти за планината Боже; благодарение на музикалността от майка ми ръката
може би ще пренеса част от това с мен – а онова което не мога – с дима ще изпратя.
Сега… когато вечерята... угасва… последният… свети… кадифе
целувам кората на секвоите – стъпвайки във небесните води.