Писмо от Острова. Стихове

На Острова снегът е краткотраен –
той не успява да скрие срама на голото лято,
което нахално прекрачва в есента и зимата.
Тук реките не познават сън през зимата –
миризмата от раните, изчистени през нощта,
отива в контейнерите на морето.
И аз се закачих за миглите
на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс,
издигайки се до белоснежната брада на облаците –
птиците от моя небесен смях разпериха прозрачни крила над Темза.
Питате защо избягах
от уютното си ъгълче самота –
за да открия топло място
в тихите гори на острова
за болестните ми спомени.

***

Бели облаци бродят
над зеленото лято край Кроули –
стада без овчари,
без кучета-вълкодави (вълците отдавна са напуснали,
бягайки от монотонността…).
Тук никой не чака
слънцето да слезе ниско при хребета,
за да чуем медния звън на стадата,
спускащи се от планината.
Никой тук не е усещал властта
на арогантния поглед на овчарските кучета.
Все по-често мечтая за старите дъбове,
под които селското стадо почива;
аз пък седя с цафара в ръце
и разговарям с горските птици…