Умопомрачения

Книгата носи заглавие "Умопомрачения". В множествена форма това понятие не предизвиква нищо неприемливо или тревожно, особено когато става въпрос за любовни умопомрачения. Мъжът и жената сякаш преминават през различни видове умопомрачение; многото от тях изглежда са по-подходящи от само едно. Обаче в следващите два разказа се разглежда истинско умопомрачение – такова, което сериозните речници определят като "загуба на здрав разум."

Според автора, произведението "Умопомрачения" (1925) е съществено в така наречената "клинична част" на неговото творчество, където ясно личат отраженията на кризите, предизвикани от неврастенията - постоянен спътник в живота му. Двата разказа в книгата: "Думите. Церебрална драма" и "Ева и Кики. Семейна драма", изследват границите между лудостта и езика чрез обикновени персонажи без излишни декорации. Хуморът и страданието тук образуват един общ глас, а теми като отчуждение, загуба на смисъл и опити за възстановяването му играят основна роля. Читателят открива свят, който се намира на „неясната и неопределена граница между лудите и нормалните“.

Андре Байон (1875 - 1932) е сред най-екстраординарните писатели във франкофонската литература с уникален стил. Той печели признание както във Франция, така и в Белгия със своите автобиографични творби като "Историята на една Мария" (1921), "Един така обикновен човек" (1925) и "Ухолезата от Люксембург" (1928), които са известни също у нас. Неговият стил го прави предшественик на екзистенциализма, а сюрреалистичните автори виждат в него сродна душа.