Апотеоз на меланхолията

Тази книга представлява лиричен самоанализ на един от най-влиятелните майстори в строителството на съвременната българска култура и е свидетелство за трудния процес на развитие на съвременната душевност – комплексна, хаотична, нестабилна и противоречива. Тя служи не само като хроника на еволюцията на модерната поезия, която преминава през периода на еманципация и напуска традиционните мелодични структури с рими и метрика, а вместо това се насочва към дълбоката discordia concors в свободния стих, който търси всеобхватна вътрешна хармония. Това е преходът от юношеската магия на сетивността към зрелостта на духа, изправена пред опита натрупан от световната цивилизация и сложните загадки свързани с времето, любовта и самото ни битие.

Цочо Бояджиев притежава удивително творчество, което не може да бъде разделено на отделни компоненти; то представлява една динамична творческа сила с многозначно съдържание. Неговата поезия обединява философски идеи, преводи и фотографски произведения в едно цяло. Но какво всъщност представлява това цялостно? Как можем да разберем неговите многоизмерности? Нужно е да осъзнаем, че срещу нас стои ренесансовият творец – независим дух без ограничения нито във време, нито в пространство. Цочо Бояджиев възражда Природата чрез Човека - той се явява отново изпълнен с учудване и светлина в постоянно повтаряща се нова духовна ситуация. В първата си поетична книга „Пясъчен хълм“ той споделя: „И все по-ясен и неуязвим е моят свят.“