Змията - 46 легенди за Сътворението

В творбите на Антон Баев авторът е постигнал изключително трудно постижение – съчетание между четивност и дълбочина, ненатрапчив стил на разказване и философска многопластовост. Освен това, те предизвикват силни емоции, които са пренебрегвани в последно време, но именно без тях художественото творчество губи своята стойност.

Спас Господов се движеше по обратния маршрут от Седемте хълма към Малък пазар.

Давалеко назад във времето беше тръгнал през полетата към голямото селище сред хълмовете. Босоног младеж с тънко тяло и потъмнял от слънцето врат вървеше по прашната алея и си спомняше думите на баща си: „Понякога животът е по-силен от нас, синко. Но само понякога. Запомни го добре и не се отказвай!“

Той прегърна Спас почти до сълзи; тогава момчето бе едва 18-годишно. Баща му му даде увереност с ръка на рамото и посочи посоката.

„Който не познава собствения си път, ще бъде премазан от него!“ – каза той, след което шляпна Спас по потния врата и затвори портата зад себе си.

През лятото реката течеше мътно, риболовът не носеше успехи и Спас осъзна необходимостта да открие собствения си курс.

В този момент усети ухапването на змия малко над глезена. Не я видя, но чу как шумолеше в храстите. Извади ножа от джоба зад себе си и кибритa отпред; запали клонче за да обгори острието му преди решително да изреже парче месо около две малки червени точки. Разкъса ръкава на ризата си за превръзка на глезена.

За първи път започна да мисли какво става с човек след смъртта. Махна с ръка в знак на отказ да търси отговор.

Тази случка промени живота му завинаги. Сестрата му поставила инжекция ваксина два часа по-късно – младо чернооко момиче с къса коса и грациозна шия – стана негова жена…

Разказите на Антон Баев съдържат отблясъци от Шехерезадиното майсторство при разказването - игривост комбинирана със сериозност; драматично напрежение редувано с комични моменти; освежаваща усмивка или тежък сарказъм вплетени в любовните истории представят несекващите сили животи чрез триумфа или трагедиите произтичащи от любовта.
Зарадено от вдъхновението своеобразното повествование у Антон Баев сякаш експериментира различни нарративни техники - понякога събитията изглеждат като че ли сами се развиват , а друг път са оцветени според стила на конкретен разказвач скрит под различни маски - герои или наблюдатели без определена идентичност.


Светлозар Игов