Нейният истински живот

Спомени, спомени – толкова разнообразни, изпълнени с радост и болка, любов и отхвърляне, всичко онова, което един човешки живот може да предложи... Но те бяха нейни! Тя усещаше нуждата да ги освободи от изморената си душа, подобно на птица, която напуска клетката и лети към свободата. Дълбоко в сърцето си осъзнаваше, че моментът за това най-накрая е дошъл...

В един студен ден през януари Виктория намери куража да седне пред празния лист хартия и започна първото изречение от своята житейска история: „Младата жена стоеше до прозореца и с безразличен поглед наблюдаваше зелените дървета в парка пред болницата."