Полковникът няма кой да му пише

В повестта основната тема е свързана с един петел. Не обикновен, а боен – последният спомен от покойния син на полковника, който загинал на арената за бойни птици. В периода на събитията семейството на полковника се състои само от него и жена му (включително и петела), които живеят в крайна мизерия, очаквайки пенсията, обещана им от държавата като компенсация за заслугите му по време на революцията. Обаче тя не пристига вече 56 години. Заглавието на произведението е цитат от писмо, което пощенският служител отправя към местния лекар и гласи: „Полковникът няма кой да му пише.“ Двойката оцелявала както може в тези трудности. Полковникът има дълбока привързаност към петела на сина си, но поради финансовите затруднения непрекъснато мисли да го продаде на дон Сабас; след многократни колебания...