Голямата странна градина

Във всяко дете се крие един възрастен, а в всеки възрастен продължава да живее едно дете. Затова „Голямата странна градина“ е приказка както за деца, така и за пораснали.

Тази история написах преди петдесет години – време, когато изглеждах напълно различен и бях част от съвсем друг живот. Тогава бях млад, безгрижен и изпълнен с жизнена сила; вече бях публикувал две книги. Четях Достоевски и философията, която не разбирах напълно, обичах да разсъждавам върху смъртта с подсъзнателната увереност, че тя никога няма да ме застигне. Бях потопен в радостта на словото; нощем думите ме будеха и аз правех горчиво кафе преди да започна да пиша.

По това време се роди моята първа дъщеря Неда. Избрахме името ѝ защото то символизира "не" и "да", точно като истинската жена – колеблива между тези два полюса. Окован от щастието си реших да благодаря на съдбата с писането на приказката „за деца и възрастни“, посветена именно на Неда – „Голямата странна градина“. Преди няколко месеца попаднах случайно на малката книжка в библиотеката; прочитайки я, почувствах смесица от щастие и тъга относно миналото ми - осъзнах как времето е преминало през моя собствен свят, населен със светлина и мрак.

Сега ви представям „Голямата странна градина“... добре дошли в тази книга! Позволете ми да ви запозная с мен такъв какъвто бях!
Владимир Зарев

„О колко е малка тази градина – сто крачки напред и назад, наляво или надясно... Светът не може просто да бъде толкова ограничен – къде ще живеят тогава децата?“
Неда вътрешно реши утре непременно да излезе навън и да потърси своя Път.
Из „Голямата странна градина“