Съчинения в десет тома Т.2: Под нашето небе (стихотворения и поеми)

Неговото творчество все още очаква вдъхновената оценка, която заслужава. Неспокойните времена не предразполагат към задълбочено и пълно проучване на неговия принос. Спомените ни в момента нямат такава претенция; те представляват просто материал, свидетелство и отговори на въпросите, които всеки от нас е задавал на себе си: Какво ни дари той? Какво остави за бъдещите поколения?

На първо място, той ни показа как се обича родината – всичко онова, което се съдържа в тази дума: земя, хора, история, традиции и съдба. Тази любов може би е донякъде простодушна и спонтанна – пламтяща и неизчерпаема; дори когато греши, тя свети с трагична чистота именно защото е любов, а не омраза. Той ни предостави силата на тази обич - мощна и завладяваща поезия, непозната до него в българския език освен при Паисий; напълни със същия патос стихотворенията си както прозаичните произведения и пиесите му достигнаха върховете на ботевското вдъхновение:

О! Славно бесило,
по срам ти равняш кръста блестящо!

КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ