Не подлежи на осиновяване

Роман, написан от първо лице, който разглежда темата за домове на изоставени деца.

Съществува специфична група хора, които носят печат на обществено неодобрение. Това е същото това общество, което ги е родило.

Има закон, целящ да осигури това заклеймяване да продължи през целия живот. В много сиропиталища се налагат определени „порядки и правила“. Този роман представлява моята лична борба срещу един остарял закон, изпълнен с желани „недостатъци“.

Тези „недостатъци“ са в полза на конкретни институции и властимащи лица. Книгата е също така моят последен опит да открия своите корени.

Надеждата ми е тя да достигне до онази специална жена, която ще успее правилно да интерпретира информацията, скрита между редовете - информация, която постепенно ще я доведе при мен. Но само ако тази жена все още живее и има желание да се запознае с една нейна 40-годишна „грешка“.