Роман за Лисан

Заглавието „Роман за Лисан“ се употребява още от XIII век и обхваща колекция от разкази, които разглеждат конфликта между Лисан и вълка Изангрен. Всички тези произведения следват единен стихотворен стил - осмосричен стих с плоски рими. Те са написани между 1171 и 1250 година от около двадесет анонимни автори. Въпреки че някои текстове споменават имената на двама писатели - Пиер дьо Сен Клу и Ришар дьо Лизон, информацията относно тях е оскъдна и не предоставя допълнителна яснота за интерпретацията на творбите. По-късно разказите за Лисан са организирани в различни категории, включени в три основни сборника, като общият им брой надвишава 30 000 стиха. Настоящото издание предлага на български език най-старите старофренски текстове за Лисан, съдържащи 8410 стиха - приблизително една четвърт от целия обем.

Разказите за Лисан възникват през Златния век на средновековната литература във Франция - време на взаимодействие между висока култура и фолклор, както и между индивидуално творчество и анонимна традиция. От това съчетание произлиза литература с остроумие. Подобно на сатурналиите и карнавала, хуморът в историите за Лисан временно променя представата за света по игрив начин, без да я отхвърля напълно.