Не се наказва вината, а куражът

**Утвърдителен хумор?**

Защо не одобрителна плесница? И защо именно от мен очакват да създавам такива... винетки?

От раждането на Илия Бешков са минали 120 години. Неговите карикатури представляват уникална хроника на България, обхващаща важни събития както в страната, така и по света. Каквото и да изберете от албума с негови творби между 1923 и 1957 г., то остава актуално и днес.

Карикатуристът е хирург, а не бръснар – той лекува, вместо просто да разкрасява. Всеки предпочита да види грозен човек жив, отколкото красив мъртъв.

По времето на Царска България и социализма той постоянно е бил наблюдаван от властите като опозиционер и класов враг. Издателство „Изток-Запад“ вече публикува част от досието му в книгата „Черната тетрадка“ (2015), което се води от 1925 до смъртта му през януари 1958 г.

„Винаги бях в опозиция… Бях карикатурист и журналист. Нямаше как да бъда друго.“

Куражът у нас често се свързва с политическия такъв, но тук става дума за творчески кураж – това не означава само противостоене на авторитети или демонстрация на сила. Осмиваните фигури получават нещо недостъпно за тях в живота си; лишавайки ме от правото да ги нарисувам, те губят идентичността си. Те знаят истината зад карикатурата и затова наказват смелостта ми да я представя пред обществото - надявали са се хората никога да не я разберат. Това е силата на истинската истина... Хуморът носи абсолютна свобода; той може дори да обезвреди престъпниците… Ако една карикатура е била вярна през 1953 г., тя ще остане такава дори през 1957 г.

„Привикнал към високи идеали, Бешков винаги искал повече от всичко“, казва писателят Богомил Райнов относно странната незадоволеност у него - чувство характерно за победителя, а не за провалеца.

Албумът съдържа над 400 хронологично подредени карикатури.

Илия Бешков Дунов (1901 – 1958) е един от най-влиятелните български художници през първата половина на XX век. Той работи основно във визуалните изкуства — живопис и графика — но също така като журналист, писател и преподавател. Известен е със своите остроумни карикатури срещу властимащите у нас.

Роден e на 24 юли 1901 година в селцето Долни Дъбник близо до Плевен в многолюдно семейство с пет деца. Учи в гимназията в Плевен, където учителят Ракитин забелязал таланта му.

След завършването записва право в Софийския университет след което започнa работа като учител обратно в родния си край . После решава да изучава живопис при профeсор Никола Маринов във Художествената академия .

Творчеството му започва още когато бил млад; първоначално публикувал свои карикатури във всекидневника „Звънар“, редактиран тогава от Г.И.Вълков - приятел отпреди време , който го приема под крилото си след преместването му в София преди женитба.
Любопитното около него било увлечението по музика— умееща играчка върху различни народни инструменти!

Работата на Илия Бешков печели голяма популярност благодарение своему артистизъм και дълбочина . Вероятно малцина могат сами безпогрешно препознаем стилови белези , които присъствували впоследствие веднага щом заговорим о том традиционно-българско художественно наследие .
Неговият принос оставя значим отпечатък въпреки специфичността спрямо историческите рамки .

„Изкуството представлява повече неизменност отколкото необходимост; Човек оставайки себе си би трябвало мислити сякаш всякакви поети много леснее” — споделя самият Илия Бешков!