Мъжът с червеното палто

Можем да започнем с куршум и пушката, която го е изстреляла. Този метод обикновено се оказва успешен: според известното драматургично правило, ако в първото действие на сцената присъства пушка, то към края на пиесата тя задължително ще бъде използвана. Но коя точно е тази пушка и кой куршум? В миналото те са били много.

Или можем да стартираме по един съвсем обикновен начин – с палтото. Въпросът е дали не би било неправилно да акцентираме на палтото вместо на човека, който го носи? Всъщност именно заради това палто, а по-точно за начина му на представяне, си спомняме за този човек (ако изобщо сме запомнили нещо). Как ли се е чувствал той? Облекчен, радостен или може би малко оскърбен? Това зависи от нашето разбиране за неговия характер през призмата на времето.

Джулиан Барнс, лауреат на наградата „Букър“ и страстен почитател на френската култура, ни отвежда в Париж от края на XIX век, където рисува картината на Бел епок чрез живота на д-р Самюел Поци – впечатляваща личност. През лятото на 1885 г., трима французи пристигат в Лондон с намерение да купуват „за духа и окото“. Един от тях е принц, другият граф; третият - д-р Поци - представлява човек с прост произход и италианска фамилия.

Самюел Поци притежава красота и харизма. Той e хирург-гинеколог, учен-колекционер и светска фигура; освен това той е донжуан и близък приятел със Сара Бернар. Мъжът стои зад един от най-великолепните портрети създадени от Джон Сингър Сарджънт. Комплексните отношения в семейството му се развиват сред разкошната атмосфера na периода , но тя неизменно демонстрира своята истерична нарцистичност и декадентство. Тази эпоха носи жестоки предразсъдъци и яростен национализъм - явления твърде наподобяващи настоящето.

„Мъжът с червеното палто“ предлага оригинален поглед върху Бел епок – включвайки нейни герои както положителни така и отрицателни личности като писатели художници мислители… а също така показва живота нa един мъж предизвикал времето си.

Барнс пише стилно и увлекателно; анализирайки събитията със творческo въображение комбинирано със скептицизъм типичeн зa историка . Неговите усилия са истински забележителни! "Ню Йорк Таймс"