Докато лежах и умирах

„Докато лежах и умирах“ е единствената творба от забележителния романен цикъл на Уилям Фокнър, която досега не е била представяна пред българските читатели.

Четирите романа от златната ера на Фокнър - „Врява и безумство” (1929), „Докато лежах и умирах” (1930), „Светлина през август” (1932) и „Авесаломе, Авесаломе!” (1936) – са сред най-значимите постижения в американската литература и именно те утвърдиха позицията на Фокнър като един от великите майстори в световната модерна класика.

Творбата „Докато лежах и умирах“ представлява епична трагикомедия за едно деветдневно пътуване с каруца през 20-те години на миналия век из въображаемото пространство на Фокнър – Йокнапатофа. Семейството на беден стопанин, което обработва памукови ниви в изостаналия селски Юг, се отправя на пътешествие с цел да изпълни завещание, прието за своя божия и човешка задължение. След това планират да се върнат безопасно вкъщи. Пътуването обаче се превръща в бурна одисея, изпълнена със сблъсъци с природните стихии, разкрития за човешките тайни, житейски превратности и унижения.