Пусни народа ми да кара сърф

През 2005 година, когато започнах да пиша „Пусни народа ми да кара сърф“, първоначалната ми цел беше да създам философски ръководство за служителите на компанията „Патагония“. Не очаквах тази скромна книга да бъде преведена на десет езика и включена в учебните планове на гимназии и университети, а дори и да повлияе на големи корпорации. Дори „Харвард“ я използва като практически случай. Винаги сме разглеждали „Патагония“ като експеримент по нетрадиционен бизнес. Никой от нас не беше сигурен в успеха, но всички знаехме, че традиционният бизнес не ни интересува. Оцеляхме и дори напредваме вече почти половин век; ако броим началото с нашата предишна фирма – „Шуинар Екуипмънт“, занимаваща се с катерачна екипировка. Сега носим името „Патагония Уъркс“, което обединява марката за дрехи "Патагония" и хранителната компания "Патагония Пръвижънс". Инвестирали сме и в няколко стартиращи предприятия със сходни идеи. Иронично е как станахме голямо предприятие, за което никога не сме мечтали.

Все още оставаме семейна компания и продължаваме да се наслаждаваме на работата си. Нямам усещането, че трябваше да правим компромиси с ценностите си, за да постигнем растеж. Няма намерение да продаваме бизнеса или той бъде ли предложен публично – това би накърнило нашия ангажимент към мисията: “да вдъхновяваме решения за екологичните проблеми чрез бизнеса”.

От 2005 г., здравословното състояние на Земята - която считаме за свой дом - значително се е влошило. Обществото в развитите страни става все по-информирано относно глобалното затопляне вследствие на действията ни. Независимо от многобройните статии, книги и предупреждения от учени относно сериозността на проблема със затоплянето, правителствата и компаниите продължават без осезаеми действия срещу него. Още повече тревожното е проучването от „Галъп” през 2007-2008 г., показващо че 38% от световното население нито е чувало за глобално затопляне или няма мнение по въпроса.

Въпреки усилията на редица крупни компании своя отпечатък върху природата намалявайки го, всички основни показатели сочат отрицателна посока спрямо благосъстоянието на планетата ни.
Според данните от мрежата “Глобален отпечатък”, текущият капацитет задминавя с 150% способността й навреме възстановяване услуги жизнено важни като чиста вода или стабилен климат.

Когато “Патагония” започна дейността си през 1973 г., населението бе четири милиарда души; днес то надвишава седем милиарда с прогноза до девет милиарда до 2053 г.
Тревожещ факт остава увеличаването богатството при тези хора между 2-3% годишно — следователно до средината настолетието ще преодолеем капацитета поне три пъти!

Световната икономика функционира под контрола както управленските структури така управляваните финансови интереси само нуждаят непрекъснат растеж! Всички усилия към устойчивост биват засегнати именно изразходване ресурси — тематика недостойства много важен разговор!

Всички изброени проблематики предоставят перфектният фон условия призоващи остри промени във всякакъв економически модел!
Исторически примери демонстрират колапса империи при подобные сценарий.

За всичките години живот натрупах опит близък смъртности фактически научих приемам реалността умираема част живота сами предприемания стигат крайност! Този факт никак не ме притеснява… Но тъжно наблюдават шестото масово изчезване видовете където човешкия вид има пряка вина унищожаване безценности култур занижаващи стойности среди нас самостоятелност трудности решаване собственот социум проблематикам...

Значението обществен живот който усетим себе разширява благодаря влияние мощ територия работа допринася вниманието социалистическим политикам корпоративного подход освободене...

Достижения последвал период реализирала формулиран нов издание книгa."