Съчинения в 8 тома Т.7: Слуги, банкрути, шарлатани и катерички (Публицистика 1888-1889)

Непреходният принос на публицистиката на Захарий Стоянов се крие в неговата способност да представя живо и детайлно процеса на историческото развитие, улавяйки динамиката му и запазвайки вечния му образ. Тази публицистика носи специфичен ритъм, характерен за неспокойната и търсеща мисъл, както и за неукротимите емоции, които постоянно пулсират. Цялото ѝ съдържание е действие и движение, без възможност за ограничаване на този поток. Тя реагира остро и незабавно на всяко събитие от социалните отношения по онова време. Въпреки това бързите реакции в тази публикация са предизвикани основно от изключителната динамика, с която тя е пропита. След Христо Ботев няма друг български литератор толкова силно влиятелен в полемиката като Захарий Стоянов. Наистина бурното му слово вдъхва доверие у Никола Обретенов да заяви: "А когато той полемизираше с цел да защити идеите си или да брани свободата и независимостта на България, беше неумолим и жесток в своята страст."