Непознатият. Разкази и есета

В тези удивителни есета, Синьото момче, олицетворявано от Вутимски, среща идеалното Синьо момче, за което винаги е мечтал. Тази среща не води до катастрофални последствия, а се превръща в радостна прегръдка. Всички тъжни елементи – самотата, меланхолията, случайните моменти в хотелите, дъждът и мизерното време – както и болката и фалшивият декаданс най-накрая намират своя край.

Александър Вутимски (1919-1943), подобно на Алеко Константинов, напуска този свят сам: умира на 24 години в санаториум в Сурдулица по онова време в Сърбия. Той става шеста жертва на туберкулоза в семейството си през 1943 година.

Творческият му талант е достатъчно силен да публикува свои произведения още от май 1939 г., когато едва навършил двайсет години във списание „Златорог”. Макар че стихотворенията му са по-познати на читателите, тази книга събира неговите разкази и есета и отбелязваме стогодишнината от рождението му с нейното издаване.