История Славянобългарска. Зографска чернова от 1762 г.

„История славянобългарска“ играе ключова роля за българския народ и неговата идентичност. В тази известна творба се усеща дълбокото родолюбие на Паисий. Неговите думи са искрата, която запалва Българското възраждане – мощен призив за гордост от нашето историческо наследство и страстно настояване за свобода, която българският народ е очаквал с векове.

В настоящото издание текстът на „История славянобългарска“ е адаптиран до съвременния книжовен български език, основавайки се на Зографския ръкопис, публикуван от проф. Йордан Иванов през 1914 г., както и на преводите от старобългарски на акад. Петър Динеков (1963 г.) и проф. Божидар Райков (1972 г.). Черновата версия, написана от Паисий Хилендарски, в момента се пази в манастира „Св. Георги“ в Света гора. Тя е открита през 1902 г. от известния фолклорист Антон Попстоилов сред славянските ръкописи в библиотеката на манастира.