Море на живите

Сред безбройната поезия, която напомня на драскотини върху водна повърхност, дъх върху зимно стъкло, следи от заек в снега или звук от изпусната слушалка с говорещ човек, докато другият вече е заминал – сред всичките тези мимолетни и незабележими изрази на словесността, които бързо се разтапят без следа, аз държа последната стихосбирка на Александър Секулов и размислям.

Размислям си за Поезията. За това как тя представлява отказ от Смъртта и възвеличаване на Живота. Спомням си също за древните римски поети с тяхната мъдрост, които умееха да превръщат Времето в разговорен партньор и Жената в реалност; Битието пък обратно във Време. Разсъждавам за хекзаметричното стихотворение с цезурата посредата, оставена ни като момент за дълбоко вдъхновение при произнасянето на висшите слова. Мисля си как думите следват своя автор според неговия талант; метафорите му са свободни птици вместо затворени канарчета.

Мисля си.

Прочетете тази книга. Убедена съм, че ще имате подобни размисли...

Недялко Славов

Александър Секулов е творецът зад романите „Гравор на сънища“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“ и „Скитникът и синовете“. Неговата пиеса „Няма ток за електрическия стол“ получава наградата "Аскеер" в категория драматургия. Той е автор както на поетични произведения, така и на есета.