Стръв

Ларш Собю Кристенсен може да се оприличи на литературно перпетуум мобиле, в което езикът служи като неизчерпаем източник на енергия, подхранваща неговия забележителен писателски дар. В романа си „Стръв“ той от самото начало отдава централна роля на езика, което ясно личи и в заглавието. Норвежкото оригинално заглавие Sluk носи две значения – блесна и стръв за ловене на риба, но също така означава канализация. Главният герой Крис с множеството си прякори Умника, Чаплин, Бледолики и Господин Игра на думи отправя Стръв към своето детство, мечти, първата любов и първите стихотворения в една идилична Норвегия, все още лекуваща раните след войната. Докато светът се готви да посрещне човека на Луната с необходимите умения и познания за този невероятен напредък, главният персонаж търси себе си и се стреми да остане цялостен; не желае всичко около него да бъде погълнато от Канализацията на потребителското общество, депресията или лошите новини. Той също така разглежда важния въпрос: „Може ли човек с лоша същност да пише добре?“. Героите на Ларш Собю са белязани от своята уникалност и уязвимост; те притежават почти извънземна чувствителност. След всички парчета живот, които им липсват – самота и индивидуалност – единственият им път е навлизането дълбоко в Езика - единственото средство за подобряване на света.
С творбата „Стръв“ Ларш Собю Кристенсен потвърджава колко красива поетична литература може да бъде тя.