Утрото на магьосниците

Тази книга предлага необичаен поглед върху важни моменти от човешката история. Тя е резултат на сътрудничеството между двама интелектуалци, които имат жажда за знание. Луи Повел, роден през 1920 г. в Париж, основава известната организация „Работа и култура“ след края на войната с помощта на значими фигури като Жан Луи Баро и Андре Базен. Дълго време той е главен редактор на интелектуалния всекидневник „Комба“. Приятелства с Албер Камю водят до съвместно публикуване на политически памфлети. В ранните си години Повел се вдъхновява от индуизма и по-късно от Гурджиев – западното "гуру". След напускането му, той започва плодовито партньорство с Жак Бержие - френски герой от съпротивата и химик с дълбоки познания за немските научни разработки по време на войната. Бержие притежава уникална памет и контакти в тайни общества, наследници на розенкройцерите.

Книгата е публикувана през 1968 година и представлява интересна комбинация между история и мистицизъм; авторите я наричат фантастичен реализъм заради смесването на действителни исторически факти със скрити духовни влияния. Мирча Елиаде описва „Утрото на магьосниците“ като любопитна смесица от популярна науки, окултизъм, астрология, научна фантастика и спиритистки практики. Освен това книгата предполага да разкрие множество тайни относно живота – теми свързани с Вселената ни, Втората световна война или изчезналите цивилизации.

На българския пазар книгата се появява със закъснение, което прави част от идеите й остарели или неактуални; въпреки това тя остава увлекателно пътешествие във fantasticoто realm , вярвайки че зад видимостта се крият сложни невидими истини.