Неволите на истинския полицай

"Неволите на истинския полицай" започва в края на 80-те години и продължава да се пише до смъртта на автора. Подобно на "2666", този роман остава незавършен, но не е непълен, тъй като за писателя е по-важно да го развива постоянно, отколкото просто да завърши историята. Това произведение се счита за най-доброто от Боланьо благодарение на богатото му творческо въображение, съпричастността му с провалените личности и неговата етика, която не изисква конкретни принципи. То предлага дълбочинно разбиране на авторите около него и демонстрира радикална независимост. Романът ни предоставя модерен подход без да ни лишава от удоволствието от следенето на сюжета и притежава космополитизъм, който изразява начин на мислене и живот; всичко това е плодотворна комбинация от щастливо и отчаяно отдаване към изкуството.