Отглеждане на страхове. Поезия

**Перспектива**

Ще ме намериш легнала
на гърба на паднало божество -
скали, които издишват
последния дъх на юни.
Лъчите извлекат сянката ми
и я разпределят в кръстовидни канавки.
От камъните около мен
отлитат пеперуди, родени от мъгла
и праха на туристически обувки.
В ръката ми блестят като последни капки дъжд
неизстреляни куршуми -
липсващите звезди от картата
към тази древна обсерватория
на страховете -
моето сърце.

Марина Арнаудова

"В младата българска поезия се появява нов глас. Все още не напълно утвърден, не до край прояснен и несигурен в собствените си способности, но безспорно талантлив. Нейната поезия впечатлява не толкова със спонтанността, характерна за много млади автори, а именно с интелектуалния нюанс на текстовете ѝ - тя разглежда света през призмата повече на размислите отколкото на емоцията. Това е труден и рисков маршрут - своеобразно вървене по въже над пропастта, при което поезията често може да загуби себе си. Вероятно затова сравнително малко творци тръгват по такъв начин - изглежда сякаш самата поезия има инстинкт за самосъхранение. Но когато подобен преход успее, той оставя у публиката удивление и аплодисменти, а у автора - усещането за животостта си в най-пълната й форма: осъзнато буден живот. Никое раждане не е лесно; така както звездите идват сред прахови облаци и нестабилност, така се раждат и поетите. Аз като опитен (макар все още любопитен) астроном наблюдавам чрез стихотворния телескоп как става това раждане пред очите ми. Затова запомнете името Марина Арнаудова - мисля че то тепърва ще привлича нашето внимание."

Кръстьо Раленков, редактор