Изчакай да превали

Имало е период, в който Катиша Агире (Витория-Гастейс, 1981) се прибирала у дома и наблюдавала по телевизията репортажи за убийства или размирици. През осемдесетте и деветдесетте години хора разказват днес за тези събития, без да са били пряко замесени или засегнати от тероризма на ЕТА, но все пак са преживели онези времена. Агире е писателка, журналистка и университетски преподавател с произведения като „Изчакай да превали" (2015, 2017), която спечелва наградата „111 Akademia". В този роман тя използва историята на млада двойка, за да представи съвременен разказ относно последствията от насилието в Страната на баските.

На 20 октомври 2011 година ЕТА обявява края на своята военна дейност. Тази промяна води до подобряване на общественото настроение – настъпва спокойствие и време за размисъл вместо припрян страх.

Забележителен е фактът, че напоследък се публикуват романи написани на еускара от жени. Досега малко авторки са се занимавали с темата за конфликта - например Луиса Еченике в „Мъртвият ъгъл" и Аранча Уретабиская в „Червената тетрадка" (ИК „Пламар", 2018; превод: Мария Пачкова). Сега те имат забележително присъствие в книжарниците из цяла Испания и това представлява промяна в начина, по който възприемаме насилието. Жените не стоят централно във конфликтите сами по себе си, но усещат техните последици. Те творят литература под демократични условия; оловните години остават само част от детството им; тази литература няма да бъде ограничена от традиционното потискане на чувствата. Разказването никога не ще бъде еднопластово – остава много още истории за споделяне.