Не. Поезия

Това не е четвъртата поетична творба на Александър Христов, който е известен с книгите си "Крайпътна обител" (2017), "До първата сянка" (2021) и "Ако мястото е време" (2022). Той притежава докторска степен по българска литература и работи като асистент в Катедра Българска литература на ВТУ Св. св. Кирил и Методий. Авторът е отличаван с награди за своето творчество в областта на поезията, белетристиката и литературната критика. Неговите стихотворения са преведени на английски, испански и немски език.

"Вниманието служи като оръжие,
когато сирени
подобно на гиганти
настъпват
усърдните мравки
на мислите,
а мъртвите се потапят
като вино
в огромните гърла
на малките
екранни говорители.
Прегръщат пияни духове
от измислени
голиафи и давидовци.
Липсва сън, няма
край - само епилог
за скромните населени места
през различните времена.
Няма следа
от спомени:
дресиращите се преобразяват
в лъвове,
а лъвовете -
в нежни защитници. Няма
затишие - пропаст e -
за падналите. Падаш
под употребяваното
срещу теб
твое собствено оръжие."
Александър Христов