Омагьосана зима

Муминтрол се приближи до вратата и опита да я отвори. На него му се стори, че малко поддава. Здраво захвана лапите си за пода и натисна с всичка сила.
Постепенно вратата започна да се отваря, избутвайки снежната купчина пред себе си.
Той не спря, докато не успя да открие широко прохода към нощта.
Вятърът нахлу в помещението, раздуха прахта от тюлa на полилея и направи един обход из пепелта на печката. След това повдигна нежно блестящите картинки по стените, като една от тях се откъсна и излетя навън.
Ароматът на нощния въздух и борова гора изпълни стаята, а Муминтрол помисли: "Това е прекрасно. Семейството трябва понякога да диша свеж въздух." После застана на стъпалата и погледна във влажната тъмнина.
"Сега притежавам всичко - каза си той. - Имам цялата година пред мен. Заедно със зимните дни. Аз съм първият Mуминтрол, който е живял през цяла година."