Забрана за четене Т.1
| Издателство: | Работилница за книжнина "Васил Станилов" | 
| Брой страници: | 852 | 
| Година на издаване: | 2008 | 
| Дата на издаване: | 2008-07-03 | 
| ISBN: | 9789548248655 | 
| SKU: | 56965720016 | 
| Размери: | 24x16 | 
| Тегло: | 1215 грама | 
| Корици: | МЕКИ | 
| Цена: | 18 лв. | 
В продължение на 17 години у нас се обсъжда темата за „разсекретяване“ на досиетата на Държавна сигурност, докато аз самият предприемам действия без да мисля за последствията. Комунистическият режим, наложен с насилие и чужда намеса след 9 септември 1944 г., представлява един от най-мрачните периоди в българската история. Хората са били държани в заблуда и подложени на репресии и насилие – това са основните черти на този режим.
Държавна сигурност не е била просто разузнавателна агенция или тайна служба; тя е функционирала като терористична организация срещу собствения си народ. Тя отвличала, измъчвала и убивала гражданите си. Службата беше гръбнакът на тоталитарната система, която превърнала свободолюбивия народ в затворници у дома им. Не можем да мълчим по този въпрос!
Затова смятам за свой морален дълг да разкрия истинското лице на т.нар социалистическа реалност в името на справедливостта и истината. Ще предоставя всичко, което съм успял да намеря в архивите на ДС в София и Михайловград (днешна Монтана), с надеждата злодеянията да не бъдат забравени.
Ако някой ме обвинява защо се занимавам с миналото - независимо дали става дума за виновни или невинни - той трябва да погледне към авторите на тези недомислени досиета: ченгета, офицери от ДС, полковници и генерали от различни управления като МВР, Първо, Второ и Шесто.
Докато не бъдат напълно разсекретени досиетата със съответните псевдоними; докато няма наказания за извършителите; докато комунистическото минало не бъде официално осъдено – България няма как да стане правова държава част от Европа!
Моят жизнен принцип винаги е бил: „Свобода или смърт“. За мен свободата, истинността, достойнството и честта ми са свещени! Именно затова написването на тази книга представлява моя призив към всички хора – особено младото поколение.
Надявам се вашето отношение към труда ми ще бъде положително!
Виена, юли 2007 г.
Стефан Табаков
.
.