Апокалипсисът е дело лично. Разкази

Всичко продължава, но не за дълго. Това е най-добрият ни живот. Раждаме се, раждаме деца, срещаме хора и след това се разделяме. Всеки от нас натрупва важни въпроси относно Онзи миг. А в същото време работим, гледаме телевизия, скачаме с парашут, пишем глупости, храним се три пъти на ден, притискаме си пъпките, имаме връзки наляво и надясно, купуваме пералня, плачем и четем приказки на децата си; някои бият жените си или отделят въглероден диоксид и пот; шепнем молитви и грешим; постъпваме умно поради глупостта си или обратно – действаме безумно от мъдрост; скачамe от седмия етаж без парашут или лекувame махмурлукa си; непрекъснато пиeм алкохол и страхува ме от маловажно докато пренебрегвame сериозното; оженвame се за нежелан партньор или разнасяme клюки и вируси; тревожим сме излишно нa фона на ежедневните грижи.

Разказите в „Апокалипсисът е дело лично“ плетат сложни мрежи с езика на жалостивостта. Те описват универсалния натиск на всекидневието върху човека (както например диптиха “Дъждовният есенен ден”). В този контекст Фенерски успява да създаде впечатляваща стилизация - без ненужна назидателност и крайни контрасти между образите. Темата тук е разминаването между хората – едно невинно явление без ясна причина. То изглежда като основа както за проблемите така и за причините зад тях." - Борис Минков